Бях щастлив да работя в ре:тв. Водех предаването "Микрофон и мишка", излъчвано до началото на това лято.
По данни на телевизията зрителите й бяха около 2500 човека. През Интернет гледаха около 170-200 човека. Още няколкостотин през сателит. Крайно недостатъчна цифра, за да се мотивира рекламодател да инвестира в тази медия.
Форматът на телевизията не позволяваше тя да се самоиздържа. Предавания като "професорско каре" - фантастичен, обогатяващ разговор между ерудирани и интересни събеседници, не биха постигнали масовост в никоя държава. Навсякъде по света такива канали - публцистични, полемични, се издържат от някого - от фондации например.
Мога да ви кажа, че отвътре телевизията изглеждаше още по-приятно, отколкото на екрана! Интелигентни, фини и способни хора. Наистина е тъжно, че този проект се провали! Нямаше хранителна среда за него. Нямаше зрители, готови да изслушат съдържателен разговор. Просто българската езикова общност
27 ноември 2009, петък
Краят на re:TV
20 ноември 2009, петък
Дясното пространство
Мнозина днес спорят правилно ли е било СДС и ДСБ да се откажат от издигане на свои кандидатури за кмет на София, дали по този начин те не са признали своето безсилие, провал, изчезване.
Според мен дясното пространство не търпи много лица и много партии. Идейно близки, утвърдени членове на ЕНП, българските десни трябва наистина да се замислят накъде отиват. Картината към момента е следната: ГЕРБ са формация от милиционери и военни, дисциплинирани хора без въображение. Бойко Борисов правилно привлече за ключови постове в управлението на ГЕРБ експерти, които не членуват в ГЕРБ. При това те заемат ключови постове - финансов министър и вицепремиер, министър на регионалното развитие, новият кмет на София и временен министър на образованието. Очевидно той съзнава кадровите празноти в редиците на ГЕРБ и търси начини да ги покрие. В същото време в редиците на СДС и ДСБ има експертен потенциал, който бавно се губи, поради липса на перспективи за реализация. Вече 8 години тези партии не са имали сериозни властови позиции. Те не са управлявали в условията на членство в ЕС. Могли са да се занимават най-много с местно самоуправление или в частния бизнес и НПО.
Бойко Борисов успя да свърши добра от работата на десните на политическото поле, като
Между СДС и ДСБ имаше повече разногласия и тежко минало, но това не им попречи да се съюзят, за да оцелеят на изборите. На градинарски език това се нарича...
Ашладисване
Очевидно хората от Синята коалиция не биха приели вариант да се влеят в Герб, като "разбити авари". Те вече преболедуваха загубите и си осигуриха някакво политическо съществуване. Най-разумно и чисто е да се формира нова политическа сила, например Народна партия, която да бъде съставена от обединените ГЕРБ, СДС, ДСБ. Предполагам кой ще бъде избран за лидер, но се надявам да видим в добри позиции Мартин Димитров, Даниел Митев и други перспективни имена от старата десница. Новата партия би била удобен повод и за Иван Костов да намери нова, достолепна позиция, от която гласът му да се чува - шеф на партийна фондация, председател на Народното събрание или от сорта.
Това обединение ще сложи край на колебанията "за кого да гласувам" сред много демократично мислещи и гласуващи. Вероятно ще има и отблъснати, но на тях ще бъде посочен надписът над входа на Народното събрание.
Според мен дясното пространство не търпи много лица и много партии. Идейно близки, утвърдени членове на ЕНП, българските десни трябва наистина да се замислят накъде отиват. Картината към момента е следната: ГЕРБ са формация от милиционери и военни, дисциплинирани хора без въображение. Бойко Борисов правилно привлече за ключови постове в управлението на ГЕРБ експерти, които не членуват в ГЕРБ. При това те заемат ключови постове - финансов министър и вицепремиер, министър на регионалното развитие, новият кмет на София и временен министър на образованието. Очевидно той съзнава кадровите празноти в редиците на ГЕРБ и търси начини да ги покрие. В същото време в редиците на СДС и ДСБ има експертен потенциал, който бавно се губи, поради липса на перспективи за реализация. Вече 8 години тези партии не са имали сериозни властови позиции. Те не са управлявали в условията на членство в ЕС. Могли са да се занимават най-много с местно самоуправление или в частния бизнес и НПО.
Бойко Борисов успя да свърши добра от работата на десните на политическото поле, като
- "продаде" на българския избирател много от идеите, които българите не искаха и да чуят от устата на сините политици
- нещо повече, той упорито и с присъщата си прямота се е посветил на РЕАЛИЗАЦИЯТА на тези идеи в политики - като се започне от икономическата, минем през възстановяването на доверието от Европа, вътрешни болежки, като отварянето на досиета, търсене на отговорност от предишни правителства, връщане на царски имоти и т.н.
Между СДС и ДСБ имаше повече разногласия и тежко минало, но това не им попречи да се съюзят, за да оцелеят на изборите. На градинарски език това се нарича...
Ашладисване
Очевидно хората от Синята коалиция не биха приели вариант да се влеят в Герб, като "разбити авари". Те вече преболедуваха загубите и си осигуриха някакво политическо съществуване. Най-разумно и чисто е да се формира нова политическа сила, например Народна партия, която да бъде съставена от обединените ГЕРБ, СДС, ДСБ. Предполагам кой ще бъде избран за лидер, но се надявам да видим в добри позиции Мартин Димитров, Даниел Митев и други перспективни имена от старата десница. Новата партия би била удобен повод и за Иван Костов да намери нова, достолепна позиция, от която гласът му да се чува - шеф на партийна фондация, председател на Народното събрание или от сорта.
Това обединение ще сложи край на колебанията "за кого да гласувам" сред много демократично мислещи и гласуващи. Вероятно ще има и отблъснати, но на тях ще бъде посочен надписът над входа на Народното събрание.
Америка избира личности и политики, Европа избира безличия
Твърде остри думи, но това е личен блог, не е нужно да се съобразяваме с дипломатическите конвенции. Европейският проект търпи катастрофа. Отдавна вече спрях да разбирам какво се случва и накъде ни водят европейските лидери. След като бяха избрани президент и външен министър, очевидно отгаварящи на условието да не дразнят никого, оказва се, че ще се запази и ротационното председателство. Така в един момент Европа ще се ръководи от президент, председател на ЕК, страна-ротационен председател, без да броим страните-членки, всяка със своите президенти и крале. В този хаос от институции трябва да имаш образование на конституционалист, за да схванеш какво от кой зависи и се решава.
Връщам се към сравнението с Америка: докато там хората имат ясна цел - силна Америка, и лидерите трябва да внимават да не направят или кажат нещо, противоречащо на тази цел, тук, в Европа, няма единна, ясна цел, приета от всички, и затова основна задача за оцеляване на европейския политик е да казва и прави неща, които НЕ казват нищо, а ако дават резултати, те трябва да са внимателно замаскирани, за да не раздразнят някого. Така американците са граждани на държава, докато ние, европейците, сме въвлечени в игра.
Връщам се към сравнението с Америка: докато там хората имат ясна цел - силна Америка, и лидерите трябва да внимават да не направят или кажат нещо, противоречащо на тази цел, тук, в Европа, няма единна, ясна цел, приета от всички, и затова основна задача за оцеляване на европейския политик е да казва и прави неща, които НЕ казват нищо, а ако дават резултати, те трябва да са внимателно замаскирани, за да не раздразнят някого. Така американците са граждани на държава, докато ние, европейците, сме въвлечени в игра.
02 ноември 2009, понеделник
Как да разрешим проблемите с парното
Системата на ТЕЦ не предполага изключване на отделни консуматори. Покрай многото плюсове един от малкото минуси на тази система, е че не можеш да се изключиш. Има възможност да намаляваш или усилваш топлината, но няма такъв филм да си прекараш тръбите покрай апартамента, или да обявиш, че няма да плащаш, защото не желаеш тръбите да минават през твоята собственост. Чудя се, как още никой не е обявил, че не желае вода и не е поискал тръбите да заобикалят апартамента му.
Ако не ти харесва жилище с ТЕЦ, не си купувай такова! Ако когато си купувал, не си имал избор, продай го и си купи друго, без ТЕЦ. Но сегашната хаотична история, при която един плаща, а десетима не плащат, защото не искат, не могат... защото юридически безумия правят нормално и легално да крадеш топлина от съседите си, като си спреш парното наужким, а всъщност го ползваш, или просто ги оставиш на студено, защото трябва да затоплят и околните апартаменти, за да усетят топлина и те... Тава е хаос и той има решение. Решението е парното да стане задължително за кооперациите, които са включени. Така системата ще заработи оптимално, ще се нормализира проблемът с неплащането, ще се повиши качеството на услугата. И да, парното ще стане по-евтино.
Дори и при демокрацията има задължителни неща - когато се прокарва път през имота ти, не те питат дали си съгласен. Не помня в кой момент кой реши, че парното трябва да излезе от списъка на нещата от обща полза и трябва да влезе в този на избираемите. Дотогава системата на централното отопление работеше добре и сметките бяха ниски. Днес сметките са безумно високи, защото добросъвестните отопляват недобросъвестните и защото системата работи неефективно. Нещо повече: когато топлофикациите закъсат за пари, изключително справедливо отоплението на абонатите на ТЕЦ се плаща от ВСИЧКИ - сякаш те са болни или деца или армия, или дявол знае какво.
Каква е алтернативата? Да наблюдаваме дългото и протяжно умиране на една система, в която са вложени стотици милиони. Да очакваме кога броят на лоялните абонати ще спадне под критичния минимум и ще последва срив. А може би той вече е настъпил.
Ако не ти харесва жилище с ТЕЦ, не си купувай такова! Ако когато си купувал, не си имал избор, продай го и си купи друго, без ТЕЦ. Но сегашната хаотична история, при която един плаща, а десетима не плащат, защото не искат, не могат... защото юридически безумия правят нормално и легално да крадеш топлина от съседите си, като си спреш парното наужким, а всъщност го ползваш, или просто ги оставиш на студено, защото трябва да затоплят и околните апартаменти, за да усетят топлина и те... Тава е хаос и той има решение. Решението е парното да стане задължително за кооперациите, които са включени. Така системата ще заработи оптимално, ще се нормализира проблемът с неплащането, ще се повиши качеството на услугата. И да, парното ще стане по-евтино.
Дори и при демокрацията има задължителни неща - когато се прокарва път през имота ти, не те питат дали си съгласен. Не помня в кой момент кой реши, че парното трябва да излезе от списъка на нещата от обща полза и трябва да влезе в този на избираемите. Дотогава системата на централното отопление работеше добре и сметките бяха ниски. Днес сметките са безумно високи, защото добросъвестните отопляват недобросъвестните и защото системата работи неефективно. Нещо повече: когато топлофикациите закъсат за пари, изключително справедливо отоплението на абонатите на ТЕЦ се плаща от ВСИЧКИ - сякаш те са болни или деца или армия, или дявол знае какво.
Каква е алтернативата? Да наблюдаваме дългото и протяжно умиране на една система, в която са вложени стотици милиони. Да очакваме кога броят на лоялните абонати ще спадне под критичния минимум и ще последва срив. А може би той вече е настъпил.
31 октомври 2009, събота
За децата
Щастлив баща на три деца съм. И имам право да кажа: децата са голямата лъжа на съвременната култура. Тя заблуждава младите за това, което ги очаква. За брака вече от години се говори без лицемерие, никой не се опитва да спести неприятните страни на съжителството с един човек - дори мисля, че се преекспонират проблемите и не се показват достатъчно добре плюсовете на това да имаш до себе си приятел, съдружник, секс-партньор, съюзник... много неща в едно.
Гледането на деца обаче се представя като нещо идилично, успокояващо, симпатично. Децата във филмите никога не се наакват, не крещят с часове - истерично и гадно, не те докарват до полуда. Детето - и особено бебето, е свещена крава. В резултат, когато човек се срещне с действителността, често изпада в шок, а в много случаи не намира сили да издържи и избягва. Трябва да се казва повече за това, за да могат бъдещите бащи и майки да бъдат подготвени.
Ще си позволя да опиша какво всъщност се случва. Не говоря само от свое лице, описвам своя и на приятелите си опит.
Най-страшната възраст е до 2 години. Не знам какъв садомазохист трябва да бъдеш, за да изречеш безумие от сорта на "не искам да пораства, да да прохожда, искам все така да си го нося и да контролирам нещата". Не, детето става приятно от 2 години нататък. Започва да говори и да разбира, прохожда, храни се само, все повече неща прави самостоятелно. Тогава вече наистина ти трябва бащински, педагогически талант, защото дотогава през повечето време си просто едно обслужващо лице. До заветните 2-3 годинки детето е една 24-часова грижа и тревога. Вашето бебе иска да ви каже нещо. Упс, пропуснахме да ви предупредим, че то НЕПРЕКЪСНАТО иска да ви каже нещо, само че вместо да говори, реве.
В упътването за потребителя е пропуснато и това: във всеки момент бебето може така да падне, да направи такова нещо, от което да умре, да стане инвалид и цял свят да ви сочи с пръст като лош родител. Не знам за другите, но моите деца като бебета непрекъснато си блъскаха главите в нещо. Защо точно главата, не успях да разбера - може би я ползват като детектор на твърдостта и опасността на предметите, а може би просто защото тя е несъразмерно голяма и тежка и се клати като голяма круша на тънък клон. За радост - и за да бъда обективен, от тези екливи съприкосновения някакси не ги боли или им минава веднага.
Относително спокоен си само когато твоето бебе е в кошара и спи. Дори когато спи, пак трябва да си нащрек - може да падне, може да го смачкаш, ако сте в едно легло. А от сутринта започва истинското мъчение.
Първото нещо, преди още да го видиш, го помирисваш. След като си измил лайната и пикнята, измил си и себе си, сложил си му чист памперс, облякъл си го - това са ужасно трудни и досадни занимания, защото то размахва крайници и се противи, но в никакъв случай не ти съдейства. Много рядко това е забавно. В повечето случаи те боли кръстът, изнервяш се зверски - няма баща, който да го издържи, без издайнически да се зачерви и нервно да занарежда в градираща интонация "Хайде де, Х А Й Д Е Д Е-Е!!! Храненето представлява омазване на току-що облечените дрешки. С наплюнчени и насополени ръчички, бъркащи в манджата, то се бърше в теб и в новите мебели. Не яде, а целият свят очаква от теб да го храниш добре и лекарката те гледа подозрително на контролния преглед, когато се оказва, че за месец не е натдало нито грам. Затова яденето е приоритет, с всички мазаници, които произтичат. Пожелавам ти жена с много мляко, процесът е хигиеничен, приятен и за двете страни и не ангажира бащата.
След яденето - най-добре се омитай на работа, не губи нито минута, защото адът тепърва започва. Жена ти е добра майка, дори се кефи на неща, които са отвъд търпимото за нормалния човек. Тя ще се справя цял ден с ревове, чиято причина ще отгатва с голяма точност - примерно, убива му чаршафчето, или се е напикало, или зъбките му растат, или има колики... причините никога не са видими и разбираеми за теб. Ако имаш нещастието да работиш от къщи, чакат те дълги часове рев, редуващ се с лазене между контактите, катерене върху UPS-а, за да се достигне стъкления шкаф и кристалните чаши в него. Разбираш колко неразумно много стъкло има вкъщи. Не е смешно - не беше и когато ти извади клавишите от лаптопа само за минута. За разнообразие бъркаме в печката и ядем пепел, вадим неща от боклука, непрекъснато някоя дреха му пада и остава голо, докато си дадеш сметка, че всъщност контактите не са толкова опасни, и може пък да не счупи чаша този път, а да стои по хартиените си гащи часове наред, е здравословно - нека се калява детето.
Детските крясъци довеждат теб и жена ти до лудост и започвате да си крещите един на друг кой е виновен, кой е по-мързелив и бозетговорен родител. Струва ти се, че жена ти само се крие в стаята си, а тя те вижда само легнал пред телевизора. Ти си съсипан, тя също. То също. От това ревът се усилва, тя отгатва, че е гладно. Мазаницата не е достатъчна, трябва да слушаш и Спок, който казва, че детето трябва да се учи само да яде. Как? Като го оставиш да пляска с лъжица в манджата, така че наскоро боядисаната стена заприличва на пълна гнус. Псуваш го на майка - жена ти се усмихва закачливо, но ти нямаш това пред вид.
Нервите ти преминават през сложен процес на едновременно изтъняване и закаляване. Стоиш спокоен в безумни ситуации и се нервираш от нищо.
На всички, които не са гледали бебета, заявявам: вас ви лъжат! Ако сте бавили племенничето си за 2 минути или са ви дали да го разходите за два часа, нищо не знаете. Забелязали ли сте как гостите се нахвърлят да гушкат бебето, но го държат не повече от 10 секунди? След това с изкривена усмивка го връщат на майката - то не стои кротко, не се гушка, а непрекъснато, ама непрекъснато мърда, иска нещо, бърка, дърпа, пъха, рита... Никой не може да издържи това повече от няколко секунди, а вие ще трябва да издеяните две-три години!
Ще видам един прост пример: опитайте да намерите ясна, детайлна снимка на разплакано бебе. Опитайте да намерите такава сцена в някой филм. Или в книга - описание на безкрайните хленчове на някое малко чудовище. Няма. Виждали сме най-класни актьори в усилие да прессъздадат сцени на гняв, семейни скандали се проследяват с всички тънки психологични нюанси. А естественият, без усилие постиган ефект на пълна отврат, който изригва от детето, когато плаче, е напълно пренебрегнат в изкуството. Навсякъде се тиражира образът на пухкавото, сладко бебче, което се е ококорило с кръглите си очета и разтапящо гука. Как може човек да не го пожелае! Какъв изрод трябва да си, за да избягаш от него! Запомнете: никой баща не бяга от сладкото си бебче, но много бащи и майки не изтърпяват и зарязват истинските си бебета - под една или друга форма - не издържат! Аз също го правя, но отговорно - намирам си работа.
Всъщност, когато плачат, нашите бебета са ужасно, отвратително грозни. Излъчват омраза, приличат на неприятни хора, от които категорично бихме странили, ако имахме избор.
Друг пример: случайно ли е, че всички, които могат да си го позволят, си наемат гледачка за детето? Дори кралски особи, които не ходят на работа и имат предостатъчно свободно време. Сигурен съм, че и Анджелина Джоли и Брад Пит имат цял отбор гледачки. Когато някой по 10-12 часа на ден върши черната работа, приятно е да изведеш нахраненото, измито и преоблечено бебе на разходка и да се правиш на добър родител.
В заключение ще кажа, че в днешно време хората се уважават повече и по тази причина им е трудно да допуснат такъв тормоз върху себе си. Затова не правят деца, или само едно, колкото да се отчетат пред обществото. Трябва да се измислят нови форми на отглеждане на деца. Например, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на всяка майка трябва да се прикрепи гледачка. Държавата ще плаща, защото тази майка ще бъде нормален човек, работоспособен, ще се съхрани семейството. Освен това, на всички млади хора трябва ясно да се каже, че гледането на дете е трудно. Няма смисъл да го крием от тях. Все едно да не им казваме за разводите, за рака или рецесията. Трябва ясно да им се каже, че гледането на малко дете е една от най-неприятните работи за вършене. Какъв е смисълът тогава да имаш деца? Продължаването на човешкия род? Глупости! Китайците са поели тази грижа отдавна, индийците също подхождат отговорно по въпроса. За да изтърпиш тези дълги две-три години, трябва да има нещо наистина значимо след тях. Има. И то е новият приятел, който се показва зад ъгъла. Рошавата глава, която се върти във всички посоки, все по-често започва да ражда смислени изречения от рода на "Най-обичам да папкам. Освен това обичам... нещо друго да папкам". Започваш да играеш карти и на жмичка, включваш го в махленския отбор по футбол, а жена ти си шушука с дъщерята някакви важни детайли от списание "Вещица". По-нататък вече е все по-лесно. Има кой да изхвърля боклука и да ходи до магазина, вече го догонваш на CounterStrike, после имаш нов колега във фирмата, и т.н. Това време имах пред вид, когато казах "щастлив баща".
Гледането на деца обаче се представя като нещо идилично, успокояващо, симпатично. Децата във филмите никога не се наакват, не крещят с часове - истерично и гадно, не те докарват до полуда. Детето - и особено бебето, е свещена крава. В резултат, когато човек се срещне с действителността, често изпада в шок, а в много случаи не намира сили да издържи и избягва. Трябва да се казва повече за това, за да могат бъдещите бащи и майки да бъдат подготвени.
Ще си позволя да опиша какво всъщност се случва. Не говоря само от свое лице, описвам своя и на приятелите си опит.
Най-страшната възраст е до 2 години. Не знам какъв садомазохист трябва да бъдеш, за да изречеш безумие от сорта на "не искам да пораства, да да прохожда, искам все така да си го нося и да контролирам нещата". Не, детето става приятно от 2 години нататък. Започва да говори и да разбира, прохожда, храни се само, все повече неща прави самостоятелно. Тогава вече наистина ти трябва бащински, педагогически талант, защото дотогава през повечето време си просто едно обслужващо лице. До заветните 2-3 годинки детето е една 24-часова грижа и тревога. Вашето бебе иска да ви каже нещо. Упс, пропуснахме да ви предупредим, че то НЕПРЕКЪСНАТО иска да ви каже нещо, само че вместо да говори, реве.
В упътването за потребителя е пропуснато и това: във всеки момент бебето може така да падне, да направи такова нещо, от което да умре, да стане инвалид и цял свят да ви сочи с пръст като лош родител. Не знам за другите, но моите деца като бебета непрекъснато си блъскаха главите в нещо. Защо точно главата, не успях да разбера - може би я ползват като детектор на твърдостта и опасността на предметите, а може би просто защото тя е несъразмерно голяма и тежка и се клати като голяма круша на тънък клон. За радост - и за да бъда обективен, от тези екливи съприкосновения някакси не ги боли или им минава веднага.
Относително спокоен си само когато твоето бебе е в кошара и спи. Дори когато спи, пак трябва да си нащрек - може да падне, може да го смачкаш, ако сте в едно легло. А от сутринта започва истинското мъчение.
Първото нещо, преди още да го видиш, го помирисваш. След като си измил лайната и пикнята, измил си и себе си, сложил си му чист памперс, облякъл си го - това са ужасно трудни и досадни занимания, защото то размахва крайници и се противи, но в никакъв случай не ти съдейства. Много рядко това е забавно. В повечето случаи те боли кръстът, изнервяш се зверски - няма баща, който да го издържи, без издайнически да се зачерви и нервно да занарежда в градираща интонация "Хайде де, Х А Й Д Е Д Е-Е!!! Храненето представлява омазване на току-що облечените дрешки. С наплюнчени и насополени ръчички, бъркащи в манджата, то се бърше в теб и в новите мебели. Не яде, а целият свят очаква от теб да го храниш добре и лекарката те гледа подозрително на контролния преглед, когато се оказва, че за месец не е натдало нито грам. Затова яденето е приоритет, с всички мазаници, които произтичат. Пожелавам ти жена с много мляко, процесът е хигиеничен, приятен и за двете страни и не ангажира бащата.
След яденето - най-добре се омитай на работа, не губи нито минута, защото адът тепърва започва. Жена ти е добра майка, дори се кефи на неща, които са отвъд търпимото за нормалния човек. Тя ще се справя цял ден с ревове, чиято причина ще отгатва с голяма точност - примерно, убива му чаршафчето, или се е напикало, или зъбките му растат, или има колики... причините никога не са видими и разбираеми за теб. Ако имаш нещастието да работиш от къщи, чакат те дълги часове рев, редуващ се с лазене между контактите, катерене върху UPS-а, за да се достигне стъкления шкаф и кристалните чаши в него. Разбираш колко неразумно много стъкло има вкъщи. Не е смешно - не беше и когато ти извади клавишите от лаптопа само за минута. За разнообразие бъркаме в печката и ядем пепел, вадим неща от боклука, непрекъснато някоя дреха му пада и остава голо, докато си дадеш сметка, че всъщност контактите не са толкова опасни, и може пък да не счупи чаша този път, а да стои по хартиените си гащи часове наред, е здравословно - нека се калява детето.
Детските крясъци довеждат теб и жена ти до лудост и започвате да си крещите един на друг кой е виновен, кой е по-мързелив и бозетговорен родител. Струва ти се, че жена ти само се крие в стаята си, а тя те вижда само легнал пред телевизора. Ти си съсипан, тя също. То също. От това ревът се усилва, тя отгатва, че е гладно. Мазаницата не е достатъчна, трябва да слушаш и Спок, който казва, че детето трябва да се учи само да яде. Как? Като го оставиш да пляска с лъжица в манджата, така че наскоро боядисаната стена заприличва на пълна гнус. Псуваш го на майка - жена ти се усмихва закачливо, но ти нямаш това пред вид.
Нервите ти преминават през сложен процес на едновременно изтъняване и закаляване. Стоиш спокоен в безумни ситуации и се нервираш от нищо.
На всички, които не са гледали бебета, заявявам: вас ви лъжат! Ако сте бавили племенничето си за 2 минути или са ви дали да го разходите за два часа, нищо не знаете. Забелязали ли сте как гостите се нахвърлят да гушкат бебето, но го държат не повече от 10 секунди? След това с изкривена усмивка го връщат на майката - то не стои кротко, не се гушка, а непрекъснато, ама непрекъснато мърда, иска нещо, бърка, дърпа, пъха, рита... Никой не може да издържи това повече от няколко секунди, а вие ще трябва да издеяните две-три години!
Ще видам един прост пример: опитайте да намерите ясна, детайлна снимка на разплакано бебе. Опитайте да намерите такава сцена в някой филм. Или в книга - описание на безкрайните хленчове на някое малко чудовище. Няма. Виждали сме най-класни актьори в усилие да прессъздадат сцени на гняв, семейни скандали се проследяват с всички тънки психологични нюанси. А естественият, без усилие постиган ефект на пълна отврат, който изригва от детето, когато плаче, е напълно пренебрегнат в изкуството. Навсякъде се тиражира образът на пухкавото, сладко бебче, което се е ококорило с кръглите си очета и разтапящо гука. Как може човек да не го пожелае! Какъв изрод трябва да си, за да избягаш от него! Запомнете: никой баща не бяга от сладкото си бебче, но много бащи и майки не изтърпяват и зарязват истинските си бебета - под една или друга форма - не издържат! Аз също го правя, но отговорно - намирам си работа.
Всъщност, когато плачат, нашите бебета са ужасно, отвратително грозни. Излъчват омраза, приличат на неприятни хора, от които категорично бихме странили, ако имахме избор.
Друг пример: случайно ли е, че всички, които могат да си го позволят, си наемат гледачка за детето? Дори кралски особи, които не ходят на работа и имат предостатъчно свободно време. Сигурен съм, че и Анджелина Джоли и Брад Пит имат цял отбор гледачки. Когато някой по 10-12 часа на ден върши черната работа, приятно е да изведеш нахраненото, измито и преоблечено бебе на разходка и да се правиш на добър родител.
В заключение ще кажа, че в днешно време хората се уважават повече и по тази причина им е трудно да допуснат такъв тормоз върху себе си. Затова не правят деца, или само едно, колкото да се отчетат пред обществото. Трябва да се измислят нови форми на отглеждане на деца. Например, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на всяка майка трябва да се прикрепи гледачка. Държавата ще плаща, защото тази майка ще бъде нормален човек, работоспособен, ще се съхрани семейството. Освен това, на всички млади хора трябва ясно да се каже, че гледането на дете е трудно. Няма смисъл да го крием от тях. Все едно да не им казваме за разводите, за рака или рецесията. Трябва ясно да им се каже, че гледането на малко дете е една от най-неприятните работи за вършене. Какъв е смисълът тогава да имаш деца? Продължаването на човешкия род? Глупости! Китайците са поели тази грижа отдавна, индийците също подхождат отговорно по въпроса. За да изтърпиш тези дълги две-три години, трябва да има нещо наистина значимо след тях. Има. И то е новият приятел, който се показва зад ъгъла. Рошавата глава, която се върти във всички посоки, все по-често започва да ражда смислени изречения от рода на "Най-обичам да папкам. Освен това обичам... нещо друго да папкам". Започваш да играеш карти и на жмичка, включваш го в махленския отбор по футбол, а жена ти си шушука с дъщерята някакви важни детайли от списание "Вещица". По-нататък вече е все по-лесно. Има кой да изхвърля боклука и да ходи до магазина, вече го догонваш на CounterStrike, после имаш нов колега във фирмата, и т.н. Това време имах пред вид, когато казах "щастлив баща".
24 октомври 2009, събота
residential park sofia - леле каква грозотия!
Редовно преминавам по Околовръстното шосе и се заглеждам в сгъстяващите се строежи по склоновете на Витоша, някои непосредствено над пътя. Един от тях е въпросният комплекс. Само аз ли виждам, че е ужасно, невъобразимо грозен? Приличащи на затворнически, или промишлени сградки, нашарени в ярки цветове, очакват нещастните си, платили прескъпо нови собственици. Казарма? Затвор? Промишлени постройки? НЕ! Жилищен комплекс за богатата средна класа. Дали не намекват на бъдещите собственици, че са за затвора? или за лудницата, защото кой нормален би дал парите си за да се засели в тези карцери? Тук трябва да заселват със съдебна заповед!
Единствената ни утеха е, че това е частен обект и вероятно хората доброволно ще дадат парите си. Ако доброволно си избираме да живеем в такива грозни къщи, кой ни е крив тогава?
07 юни 2009, неделя
Аз искрено съчувствам на българските десни политици! В цял свят политическата битка се води на полето на идеите, делата, докато тук не знаеш какъв нов ориенталски тарикатлък ти е приготвил противникът! Дали ще ти спре регистрацията в съда (в това отношение и ние, сините не сме безгрешни), или ще прелее от гласовете си на нова бизнес-формация, с цел да си направи обръч и от партии.
Другаде моралният облик на политика се разглежда под лупа, една изневяра, една далавера за 40 000 паунда и си вън от играта, а тук един си казва открито, че има обръчи от фирми, на премиера лично Барозу му заявява, че са се уморили от кражбите на неговото правителство, трети влиза в политиката с обещание да не търси имоти, след което гепи имоти за стотици милиони... и нищо. Гласуват ли гласуват за тях, сякаш са ангели небесни.
Тази слепота на българския избирател е тотално неразбираема и объркваща. Тя му се връща тъпкано. Не иска ли народът честни политици? Защо тогава гласува за най-нечестните? Вероятно народът иска да го управляват нечестни политици. Най-нечестните.
Днес един приятел ми казва, че не гласувал. Месеци наред сме се възмущавали с него на безобразията на правителството. Нито една магистрала завършена - възмутително! Спрени всички пари от Европа заради кражби - гадове, до стената! Заменки на гори - край нямат! И ето, има възможност да накажем виновните. Нямало за кого да гласува!
Някой да ми обясни: сляп ли е народът?
Другаде моралният облик на политика се разглежда под лупа, една изневяра, една далавера за 40 000 паунда и си вън от играта, а тук един си казва открито, че има обръчи от фирми, на премиера лично Барозу му заявява, че са се уморили от кражбите на неговото правителство, трети влиза в политиката с обещание да не търси имоти, след което гепи имоти за стотици милиони... и нищо. Гласуват ли гласуват за тях, сякаш са ангели небесни.
Тази слепота на българския избирател е тотално неразбираема и объркваща. Тя му се връща тъпкано. Не иска ли народът честни политици? Защо тогава гласува за най-нечестните? Вероятно народът иска да го управляват нечестни политици. Най-нечестните.
Днес един приятел ми казва, че не гласувал. Месеци наред сме се възмущавали с него на безобразията на правителството. Нито една магистрала завършена - възмутително! Спрени всички пари от Европа заради кражби - гадове, до стената! Заменки на гори - край нямат! И ето, има възможност да накажем виновните. Нямало за кого да гласува!
Някой да ми обясни: сляп ли е народът?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
